Галина – 4
ПЕСЕН ЧЕТВЪРТА
(Продължение)
Галина е в порив любовен
по милия рицар чутовен.
Сърцето ѝ бие, лудува,
в салона щом стъпки дочува...
Напразно го чака Галина...
и тази я вечер подмина.
При първата обич отива,
тя с ласки го вечер успива...
И нейно е право да иска,
интимно да бъде по-близка.
* * *
Да знаеше само Галина...
През лятото всяка година
в родината своя се връща,
там млада любима прегръща...
Откакто били са родени,
един са за друг отредени.
И двамата клетва си дали,
пред техния бог обещали,
да бъде му вярна до време...
той диплом в чужбина да вземе...
Но кой да ти каже Галина,
додето бе цвете в градина?...
Свършиха ли се момците
в земята ни българска девствена?
Защо си продаде мечтите,
сърцето, душата божествена!
Повехнало цветето крее,
ветрецът пустинен го вее...
Пролива си дребни сълзици:
"Къде сте ми, мили сестрици?
И ти, мила, свидна Родина...".
Горчива си участ проклина.
На север по-често поглежда.
Живее с едничка надежда...
Най-сетне е всичко готово,
на път да замине отново.
(Следва)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
