2.12.2014 г., 20:28

Гара

554 1 0

    Ние с теб сме

    като двама пътници,

    чакащи един и същ влак

     на различни гари.

 

   И влакът винаги закъснява,

    поне с двайсет минути

    и дори да се качим на него,

    ще влезнем през различни врати,

    в най-отдалечените купета

    и след дълги обиколки

    из старите коридори

    ние пак ще се разминем.

 

 

    И на мен не ми остава 

    нищо друго,освен 

    да сляза една гара преди теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любел Дякоf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...