10.05.2011 г., 11:39

Гара

1K 0 0

 

 

 

                                             Гара

 

 

                                             Господарите на

                                             машината

                                             изрекоха

                                             присъдата

 

                                             Минута!

 

                                             още минута

 

                                             само минута

 

                                             цяла минута

 

                                             в която

 

                                             60 секунди

                                             безброй секунди

                                             безброй кадри

                                             безброй картини

 

                                             в които

 

                                             гледам очите

                                             от които

                                             изпих сълзите

                                             родени

                                             от стиховете

 

                                             Механичен стон

 

                                             машината ме

                                             отвежда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Панайот Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...