Гара
1.1K
0
0
Ръждива утрин. Тя го чака.
Часовникът заспал е. Студ.
В палто оръфано, в полумрака,
поиска ù запалка - луд...
И грачат гарвани без милост.
Несресан олюлява се денят.
Но въпреки проклинащите сили,
за нея хубав е светът!
... И ето, релсите потръпват
от грохота на идващия влак.
Момичето щастливо е от тръпката,
че ще го чака и очаква пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искрен Димов Всички права запазени
