ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
21.03.2012 г., 15:38 ч.

Гарата 

  Поезия » Философска
543 0 9

 

 Стоя на тая гара  като                                                                           

 Бог  пред Сътворение.

От писъка на свирки оглушала.

Посрещам и изпращам влакове

в ръждясалото умозрение.

 

 

Във многополюсната суета

захвърлям  нежелани пози.

Очите ми са коловози

в далечина…

 

Превръщам мигове в картини,

картините - във мигове.

 От стъпки сътворявам прагове,

от непристъпността - пъртини.

 

Тече край мен великата река

от пътници, товари

и всеки има влак с безкрайни гари,

и всеки има свобода…

 

Когато запъхтян накрая

 влети и моят влак,

по тайния му знак

ще го позная.

 

 

 Тъй както пясъкът във  мидата

 на бисер се превръща.

Аз нося  гарата в сърцето си

да бъде дом и къща.

 

© Диана Кънева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники,харесва ми,че си харесала!Прегръдка.
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=222394
  • харесах
  • На всички вас-Гери,Нещо,Ивон,Нели,Райчо и Нина,с най-топли чувства за подкрепата и сърдечните отзиви!
  • "...Вокзал, несгораемый ящик
    разлук моих, бед и обид..." - Пастернак)))
  • Най-накрая! Най-накрая съм способна да оценя нещо с 6 и наистина да го мисля. Не че съм великият литературен критик, но определено знам какво искам да чета.
  • Хареса ми!
  • Несравнимо е чувството, когато отиваш на гарата, купуваш си билета за някъде, качващ се и чакаш... и като потегли сякаш си в безтегловност, сякаш няма друг свят, освен този в едно купе, с някакви хора... на път към себе си
  • Странен е стихът ти, но има хубави препратки.
    Чупиш стандарта, което е супер.
Предложения
: ??:??