Животът се разбира на обратно
от начина, по който се живее.
Обреченост и грешки многократни
извират във душите, от безвремие.
Застанали на гарата разделна,
през тленното се мъчим да премостим.
Но липсващата вяра – безпределна
ни пречи … и оставаме си гости
в пределите на собствения смисъл,
обгърнат от измислените страсти.
А нужен е един неистов писък,
да скъса в нас заблудите за "щастие"!
© Данаил Таков Всички права запазени