8.05.2016 г., 12:48

...Гардероб от цветя...

419 0 2

 

...Гардероб от цветя...

 

 

Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…!
 

Сърцето ми в твоето, рисува свободата и епопеята

със мъниста и стрелки към небесата…!
Четката на любовта и красотата,

просто витае ли витае и чертае безкрайно вечността…!
Нешлифованият дървен гардероб -за нас диамант - пази

тайната ни от натрапниците и завистниците...!
Влизаме и излизаме, гравираме цветя върху му, тези

които сме съдили и отглеждали отвътре…!
 

В този миг, чуем от някой“Забийте спирачки!,

но нашето мигновение още е тук и мотора все пали…!
Нашата връзка с идилията и лудостта,

не ни позволява да се пуснем и да престанем...!
Вестите на света, обаче гонят ни упорито -

да се явим в съда и с перо да се подпишем…!
Ти ме поглеждаш в тази секунда, аз галя косите ти

и притискам сърцето ти към себе си…!
 

Тогава хващаш ръцете ми и знам, че нямаме проблеми,

със страховете и мъките заедно се справяме …!
Халките не висят за дълго във въздуха,

оковите обрекоха ни на одисея и криле да летим ни дадоха …!
Предадохме нашия доклад на света

и се предадохме пред любовта от Бога благословена и дарена ни…!
Накрая в нашето начало, победители горди -

под олтара, в гардероба от цветя живееме

“Декларираме - Завинаги е!“…!!!

„Виж цветето, което нарисувах и създадох…“-казах ти.
„Усетих го дори, любима…!“-отвърна ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...