May 8, 2016, 12:48 PM

...Гардероб от цветя...

  Poetry » Love
426 0 2

 

...Гардероб от цветя...

 

 

Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…!
 

Сърцето ми в твоето, рисува свободата и епопеята

със мъниста и стрелки към небесата…!
Четката на любовта и красотата,

просто витае ли витае и чертае безкрайно вечността…!
Нешлифованият дървен гардероб -за нас диамант - пази

тайната ни от натрапниците и завистниците...!
Влизаме и излизаме, гравираме цветя върху му, тези

които сме съдили и отглеждали отвътре…!
 

В този миг, чуем от някой“Забийте спирачки!,

но нашето мигновение още е тук и мотора все пали…!
Нашата връзка с идилията и лудостта,

не ни позволява да се пуснем и да престанем...!
Вестите на света, обаче гонят ни упорито -

да се явим в съда и с перо да се подпишем…!
Ти ме поглеждаш в тази секунда, аз галя косите ти

и притискам сърцето ти към себе си…!
 

Тогава хващаш ръцете ми и знам, че нямаме проблеми,

със страховете и мъките заедно се справяме …!
Халките не висят за дълго във въздуха,

оковите обрекоха ни на одисея и криле да летим ни дадоха …!
Предадохме нашия доклад на света

и се предадохме пред любовта от Бога благословена и дарена ни…!
Накрая в нашето начало, победители горди -

под олтара, в гардероба от цветя живееме

“Декларираме - Завинаги е!“…!!!

„Виж цветето, което нарисувах и създадох…“-казах ти.
„Усетих го дори, любима…!“-отвърна ти.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...