...Гардероб от цветя...

Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…!
 

Сърцето ми в твоето, рисува свободата и епопеята

със мъниста и стрелки към небесата…!
Четката на любовта и красотата,

просто витае ли витае и чертае безкрайно вечността…!
Нешлифованият дървен гардероб -за нас диамант - пази

тайната ни от натрапниците и завистниците...!
Влизаме и излизаме, гравираме цветя върху му, тези

които сме съдили и отглеждали отвътре…!
 

В този миг, чуем от някой“Забийте спирачки!,

но нашето мигновение още е тук и мотора все пали…!
Нашата връзка с идилията и лудостта,

не ни позволява да се пуснем и да престанем...!
Вестите на света, обаче гонят ни упорито -

да се явим в съда и с перо да се подпишем…!
Ти ме поглеждаш в тази секунда, аз галя косите ти

и притискам сърцето ти към себе си…!
 

Тогава хващаш ръцете ми и знам, че нямаме проблеми,

със страховете и мъките заедно се справяме …!
Халките не висят за дълго във въздуха,

оковите обрекоха ни на одисея и криле да летим ни дадоха …!
Предадохме нашия доклад на света

и се предадохме пред любовта от Бога благословена и дарена ни…!
Накрая в нашето начало, победители горди -

под олтара, в гардероба от цветя живееме

“Декларираме - Завинаги е!“…!!!

„Виж цветето, което нарисувах и създадох…“-казах ти.
„Усетих го дори, любима…!“-отвърна ти.