Гарвански ята
В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри.
Разбивам порива студен.
Сам съм, макар и с тях.
Но не искам да остана сам.
Болят ме крилете, вече нямам сили.
Черни пера света са покорили.
Бленувам слънцето за последен път да видя.
Усмивката ти не гарванска, а човешка
с моите човешки устни да докосна.
Мечти и сънища, по-силни от всичко.
Само сънища и мечти.
Далеч от моите братя и сестри
оставам аз с разперени криле.
За последно виждам всичко, виждам теб.
За последно разбивам порива студен.
Затварям очи, не изпитвам страх, ни тъга.
Плача за вас, мои гарвански ята.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ерджан Бекир Всички права запазени