28.12.2012 г., 9:52

Гарвански ята

567 0 0

В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри.
Разбивам порива студен.
Сам съм, макар и с тях.
Но не искам да остана сам.
Болят ме крилете, вече нямам сили.
Черни пера света са покорили.
Бленувам слънцето за последен път да видя.
Усмивката ти не гарванска, а човешка
с моите човешки устни да докосна.
Мечти и сънища, по-силни от всичко.
Само сънища и мечти.
Далеч от моите братя и сестри
оставам аз с разперени криле.
За последно виждам всичко, виждам теб.
За последно разбивам порива студен.
Затварям очи, не изпитвам страх, ни тъга.
Плача за вас, мои гарвански ята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ерджан Бекир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...