В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри.
Разбивам порива студен.
Сам съм, макар и с тях.
Но не искам да остана сам.
Болят ме крилете, вече нямам сили.
Черни пера света са покорили.
Бленувам слънцето за последен път да видя.
Усмивката ти не гарванска, а човешка
с моите човешки устни да докосна.
Мечти и сънища, по-силни от всичко.
Само сънища и мечти.
Далеч от моите братя и сестри
оставам аз с разперени криле.
За последно виждам всичко, виждам теб.
За последно разбивам порива студен.
Затварям очи, не изпитвам страх, ни тъга.
Плача за вас, мои гарвански ята.