Гаснещи звезди
Гаснещи звезди
В лабиринт от сиви делници
къде загубих твоя смях...
кога заглъхна неусетно
песента, която в нощите ти пях?
С измяна няма да се проваля,
клетвите изречени са чути,
обречен на една любов, вървя
по следите на щастливите минути,
от залеза с котешката стъпка
до зората с плаха светлина,
в едно поднебие като прегръдка,
в която се стопяват обида и вина.
Ще ни погълне в свойта паст
времето... скрило толкова следи,
раними в крехката си страст,
ще чезнем като гаснещи звезди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
