Гаснещи звезди
В лабиринт от сиви делници
къде загубих твоя смях...
кога заглъхна неусетно
песента, която в нощите ти пях?
С измяна няма да се проваля,
клетвите изречени са чути,
обречен на една любов, вървя
по следите на щастливите минути,
от залеза с котешката стъпка
до зората с плаха светлина,
в едно поднебие като прегръдка, ...