7 ago 2011, 23:19

Гаснещи звезди 

  Poesía » De amor
867 0 29

         Гаснещи звезди

 

 

 

В  лабиринт от сиви делници

къде загубих твоя смях...

кога заглъхна неусетно

песента, която в нощите ти пях?

 

С измяна няма да се проваля,

клетвите изречени са чути,

обречен на една любов, вървя

по следите на щастливите минути,

 

от залеза с котешката стъпка

до зората с плаха светлина,

в едно поднебие като прегръдка,

в която се стопяват обида и вина.

 

Ще ни погълне в свойта паст

времето... скрило толкова следи,

раними в крехката си страст,

ще чезнем като гаснещи звезди.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??