28.09.2010 г., 22:46

Гатанка

1.1K 0 31

Предварителният сондаж показа, че не е никак очевидно за какво става дума в стихото, затова го пускам като гатанка:

 

Гатанка


По твойте ръце,
принцесо любима,
по твойто лице
отново ще има
от багри море,
когато То спре
на прага таз зима.

От струни звука,
отново чевръсти,
ще вадят с лъка
изстрадали пръсти,
навънка макар
да вие бял звяр
над преспите гъсти.

На злобния мраз
ще скърши юмрука,
когато То княз
въздигне се тука -
студът ще скърби,
а топли тръби
щастливо ще пукат.

Ще греят цветя
по твоите устни,
ще спят в самота
пуловери пусти,
пък ние - без свян,
без тежък юрган,
когато Го пуснат!

 

Що е То ?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ::)) К'во ли не е способно да вдъхнови един поет :::) Страшен смях :::)
    Хареса ми! Да ти е топло ти желая :::) И на гостенките ти същу :)
  • Аелла, караш ме да се развихьря... За три молекули кислород съм готов на всичко!
  • Въпрос на време е, някои от източниците да станат невъзобновяеми... за парното имам предвид... и да спрат да пробиват дупката в озона...
  • Честито порно... опс, рисковете на живото коментиране! Исках да кажа парно, не е същото- едното ползва възобновяеми източници, а другото пробива озонови дупки!
  • Пуснаха го, бе, Борко. Докато да се оплача в рима и те го пуснаха, гадините !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...