Генератор на чувства
Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,
а аз от малко се паля,
събрах ветровете от южната степ
- хиляда пожара направих.
Искаше Слънце – не беше проблем,
с мерак всяка сутрин изгрявах,
Луната чак болна се тръшна от мен -
да бъде суетна не давах.
Всички южни морета изпих със очи
и с любовни вълни те обливах,
ти лежеше до мен, следоргазмено жив
и мърмореше: „Нещо не стига”.
Искаше птичка - сложих си пера,
всички патки и гъски оскубах;
паунът - от завист - се скри и умря,
а пък теб - не можах да събудя.
Нали съм си „всичко”, сама генерирам
любов и себедостатъчност.
Като източник ядрен - не мога да спирам,
все енергия имам остатъчна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
