Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,
а аз от малко се паля,
събрах ветровете от южната степ
- хиляда пожара направих.
Искаше Слънце – не беше проблем,
с мерак всяка сутрин изгрявах,
Луната чак болна се тръшна от мен -
да бъде суетна не давах.
Всички южни морета изпих със очи
и с любовни вълни те обливах,
ти лежеше до мен, следоргазмено жив
и мърмореше: „Нещо не стига”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация