10.03.2016 г., 23:37

Генезис

586 0 11

В началото бе Невъзможното

последва Взрив

в Нищото мъглявините полетяха

материята се роди

в Общото настъпи срив

фотони от Звездите засияха.

 

Галактики се впуснаха в Неизвестното

отнякъде яви се черната материя

щом има драма засилва се гротесното

не можеше без черната енергия

 

Човекът, еволюцията на Вселената

осмислил част от тайните, пазещи Зачатието

навлязъл от Възможното в Забраната

дали не е докоснал вече и Проклятието.

 

Ноември 2015

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Улисани в битието

нека да погледнем и небето!

Коментари

Коментари

  • Льобов,не знам защо но моята дуплика към теб изчезна.А беше толкова трогателна.А бе нещо се обърка в този сайт.Що ми трябваше да споменавам Еднокрилия.Тук е,тук...!
  • Любов,БАН още ли го има.Тя новата здравна реформа съвсем ще го довърши.За "синодални старчета" пътеки няма.
    След твоите думи изпаднах в умиление.Най после поне Една Любов ме забеляза.Ама трябваше да създам цяла Вселена.Не смея да кажа и какъв ме нарече.Не че не съм такъв но от нейните слова звучи някак особено.
    Вече ще пиша с ямб и хорей
    и моята муза за нея ще пей
    Не броих сричките,а като знам колко е взискателна.
    О,Боже съхрани ме в Душата и,а аз няма да допусна друг Голям взрив.
    От Учителя!
  • Валери,този Генезис направо взриви Проклятието.Така че вече го няма и не се раздвоявай.Благодаря за поздрава.Какво ли щеше да бъде ако вместо меко го беше казал твърдо?Ха сега, накара ме аз да подхвана бинарния модел.
  • Прав си Исмаиле.Жалки сме.Еднокрилия ще ни оправи.
  • Прав си Исмаиле.Иначе току дошъл някой Еднокрил да ни вразуми.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...