Геноцид
Разглеждате ме с онзи смесен поглед,
сякаш в зоопарка гледате изчезващ вид.
Казвате ми в мислите си “сбогом”
и хора като мен, подлагате на геноцид.
Убивате доброто, все с добра причина,
че слаби, болни, гладни, не са за този свят.
Не знаете, че думите ви режат като зла машина
и не спират, докато не умъртвят.
Опитах се да ви прегърна,
надянахте ми риза усмирителна.
" Спомнете си! - крещях. - Спомнете си доброто!", ...