Гераците
по "Гераците" на Елин Пелин
"Павле!" - тя викаше - безнадеждна, прокудена,
към тебе протегнала слаби ръце,
сиротна и малка, от теб развълнувана,
с треперливо и влюбено нежно сърце.
"Павле!" - тя викаше, молеше, плачеше,
а ти дори и веднъж не дойде.
В сънища все към теб, все към теб бягаше
и държеше в прегръдките твойто дете.
Теб те нямаше, Павле - далечен и блуден,
загубен в мечтите на големия град;
теб те нямаше. Забрави кога и ти беше влюбен,
но си още за нея ти целия свят.
И тя в гроба ще легне, нещастна, забравена,
убита от обич, що в сърцето ù бликаше.
Ти милувка дор нямаше, към нея отправена.
Ти не я ли чу, Павле? "Павле..." - тя викаше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
