Jul 19, 2012, 1:24 PM

Гераците 

  Poetry » Love
806 0 4

по "Гераците" на Елин Пелин

 

"Павле!" - тя викаше - безнадеждна, прокудена,

към тебе протегнала слаби ръце,

сиротна и малка, от теб развълнувана,

с треперливо и влюбено нежно сърце.

 

"Павле!" - тя викаше, молеше, плачеше,

а ти дори и веднъж не дойде.

В сънища все към теб, все към теб бягаше

и държеше в прегръдките твойто дете.

 

Теб те нямаше, Павле - далечен и блуден,

загубен в мечтите на големия град;

теб те нямаше. Забрави кога и ти беше влюбен,

но си още за нея ти целия свят.

 

И тя в гроба ще легне, нещастна, забравена,

убита от обич, що в сърцето ù бликаше.

Ти милувка дор нямаше, към нея отправена.

Ти не я ли чу, Павле? "Павле..." - тя викаше.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??