18.05.2007 г., 17:03

Героят, погубен от любовта

646 0 1

Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.


Година след година минаваше,
порастваше малкото дете
и пред нищо не се предаваше
със смело, трепетно сърце.


Голям мъж стана след време
и загуба нямаше и една,
но дадено му беше тежкото бреме,
влюбил се бе във тази жена!


Дните минаваха се бавно
и безсмислени бяха часовете,
чувстваше се толкова странно,
живееше потопен във мечтите.


Жената красива бе безкрайно
и завладяла бе мъжкото сърце,
но, че не харесва, бе още тайно
срамежливото в него момче.


Което все още играта играе
на живота безкраен и труден,
вместо в друго да се старае
и да бъде по-непринуден.


И той от слабост се разболя,
на легло прекарваше дните,
смелостта от сърцето излетя
и в болка удави мечтите.


Така той бе загубил битката
на властната богиня Любов
и това му бе сега мечтата,
да чуе нейния далечен зов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...