18 may 2007, 17:03

Героят, погубен от любовта

  Poesía
650 0 1

Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.


Година след година минаваше,
порастваше малкото дете
и пред нищо не се предаваше
със смело, трепетно сърце.


Голям мъж стана след време
и загуба нямаше и една,
но дадено му беше тежкото бреме,
влюбил се бе във тази жена!


Дните минаваха се бавно
и безсмислени бяха часовете,
чувстваше се толкова странно,
живееше потопен във мечтите.


Жената красива бе безкрайно
и завладяла бе мъжкото сърце,
но, че не харесва, бе още тайно
срамежливото в него момче.


Което все още играта играе
на живота безкраен и труден,
вместо в друго да се старае
и да бъде по-непринуден.


И той от слабост се разболя,
на легло прекарваше дните,
смелостта от сърцето излетя
и в болка удави мечтите.


Така той бе загубил битката
на властната богиня Любов
и това му бе сега мечтата,
да чуе нейния далечен зов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...