18 may 2007, 17:03

Героят, погубен от любовта

  Poesía
648 0 1

Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.


Година след година минаваше,
порастваше малкото дете
и пред нищо не се предаваше
със смело, трепетно сърце.


Голям мъж стана след време
и загуба нямаше и една,
но дадено му беше тежкото бреме,
влюбил се бе във тази жена!


Дните минаваха се бавно
и безсмислени бяха часовете,
чувстваше се толкова странно,
живееше потопен във мечтите.


Жената красива бе безкрайно
и завладяла бе мъжкото сърце,
но, че не харесва, бе още тайно
срамежливото в него момче.


Което все още играта играе
на живота безкраен и труден,
вместо в друго да се старае
и да бъде по-непринуден.


И той от слабост се разболя,
на легло прекарваше дните,
смелостта от сърцето излетя
и в болка удави мечтите.


Така той бе загубил битката
на властната богиня Любов
и това му бе сега мечтата,
да чуе нейния далечен зов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...