18 мая 2007 г., 17:03

Героят, погубен от любовта

649 0 1

Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.


Година след година минаваше,
порастваше малкото дете
и пред нищо не се предаваше
със смело, трепетно сърце.


Голям мъж стана след време
и загуба нямаше и една,
но дадено му беше тежкото бреме,
влюбил се бе във тази жена!


Дните минаваха се бавно
и безсмислени бяха часовете,
чувстваше се толкова странно,
живееше потопен във мечтите.


Жената красива бе безкрайно
и завладяла бе мъжкото сърце,
но, че не харесва, бе още тайно
срамежливото в него момче.


Което все още играта играе
на живота безкраен и труден,
вместо в друго да се старае
и да бъде по-непринуден.


И той от слабост се разболя,
на легло прекарваше дните,
смелостта от сърцето излетя
и в болка удави мечтите.


Така той бе загубил битката
на властната богиня Любов
и това му бе сега мечтата,
да чуе нейния далечен зов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...