Някога преди много векове
имаше детенце смело, припряно,
което нямаше нашите страхове
и от нищо не можеше да бъде спряно.

Година след година минаваше,
порастваше малкото дете
и пред нищо не се предаваше
със смело, трепетно сърце.

Голям мъж стана след време
и загуба нямаше и една,
но дадено му беше тежкото бреме,
влюбил се бе във тази жена!

Дните минаваха се бавно
и безсмислени бяха часовете,
чувстваше се толкова странно,
живееше потопен във мечтите.

Жената красива бе безкрайно
и завладяла бе мъжкото сърце,
но, че не харесва, бе още тайно
срамежливото в него момче.

Което все още играта играе
на живота безкраен и труден,
вместо в друго да се старае
и да бъде по-непринуден.

И той от слабост се разболя,
на легло прекарваше дните,
смелостта от сърцето излетя
и в болка удави мечтите.

Така той бе загубил битката
на властната богиня Любов
и това му бе сега мечтата,
да чуе нейния далечен зов...