29.07.2011 г., 22:36 ч.

Гладен съм 

  Поезия
624 0 0

 

 

В петък луната умря, 

в събота аз се родих.

Зелена вълна се простря

навътре в небесната вис.

 

Бели смокини растат 

в черни, невзрачни криле.

Белите думи шептят 

тежки, замислени днес.

 

Бяло е всичко край мен, 

черна е само нощта.

Идва и тя и рефрен 

нежно запява смъртта.

 

Гладен съм, гладна е тя,

гладни са той, те и ти.

Гладна е също смъртта,

глад и порой от звезди.

 

 

 

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??