Гладен съм
1.1K
0
0
В петък луната умря,
в събота аз се родих.
Зелена вълна се простря
навътре в небесната вис.
Бели смокини растат
в черни, невзрачни криле.
Белите думи шептят
тежки, замислени днес.
Бяло е всичко край мен,
черна е само нощта.
Идва и тя и рефрен
нежно запява смъртта.
Гладен съм, гладна е тя,
гладни са той, те и ти.
Гладна е също смъртта,
глад и порой от звезди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
