29 jul 2011, 22:36

Гладен съм 

  Poesía
739 0 0

 

 

В петък луната умря, 

в събота аз се родих.

Зелена вълна се простря

навътре в небесната вис.

 

Бели смокини растат 

в черни, невзрачни криле.

Белите думи шептят 

тежки, замислени днес.

 

Бяло е всичко край мен, 

черна е само нощта.

Идва и тя и рефрен 

нежно запява смъртта.

 

Гладен съм, гладна е тя,

гладни са той, те и ти.

Гладна е също смъртта,

глад и порой от звезди.

 

 

 

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??