Гладен съм

В петък луната умря, 

в събота аз се родих.

Зелена вълна се простря

навътре в небесната вис.

Бели смокини растат 

в черни, невзрачни криле.

Белите думи шептят 

тежки, замислени днес.

Бяло е всичко край мен, 

черна е само нощта.

Идва и тя и рефрен 

нежно запява смъртта.

Гладен съм, гладна е тя,

гладни са той, те и ти.

Гладна е също смъртта,

глад и порой от звезди.