11.05.2019 г., 22:51 ч.

Гладувам за теб 

  Поезия
1006 9 17

Тъй далече си от мен сега

и нощите ми стават нереалност.

Душата ми- опушена луна,

а ежедневието ми е прощално!

 

Защо отиде в чуждата страна?

Аз станах птица без криле във полет,

и погледът ми среща все тъма,

живот- неразцъфтяна пролет.

 

И нека майчината ми сълза

те пази, закриля и топли.

Станах цигулка в нощта,

скрибуцаща песен, пропита със вопли!

 

Живееш, битуваш в английска земя.

Защо ли там се чувстваш щастлива?

Но, дъще, в сърцето закътай заръка една:

А, Б, В-то пази, защото английската реч

словото българско бавно изтрива.

 

И какво остана от мен- лист бяла хартия,

върху който не мога да пиша.

А тъгата по теб плевел пося,

който ме дращи и ми пречи да дишам!

© Лидия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно!
  • За съжаление реалността е такава, Иринче!
  • Съчувствам ти,Лидия,прогониха децата ни и остава само утехата,че има технологически средства за комуникация!Ако може да се нарече това утеха....Някои отиват чрез брак и пак се мъчим с "утехата",че е за добро....Аз лично съм го преживяла със сестра ми,не в днешно време,живя дълго в най-красивия град на света-Париж,не забрави езика ни до последно и скоро се пресели в по-хубавия свят,без да се сбогуваме....А майка ми преживяваше това,което ти описваш...Много ме докосна стиха ти....
  • Родолюбиво, Lidiya!
  • Поздравления и от мен! Много силно ме докосна и се натъжих за майка ми, която също страда по този начин. Много мили думи събрани в тези редове! Прекрасно е!
  • Благодаря за топлите думи, Дани!
  • Изключително смислено гражданско послание, за съжаление в една нелепа, човешка раздяла!
    Кърмата с майчин език е богатство за цял живот!
    Поздрави и Бог да е с нас в странстванията ни!
  • Благодаря ви, че сте съпричастни с болката ми! Харесвам ви, защото ставате част от чуждото човешко страдание! Благодарна съм на обстоятелствата, че ви открих! Бог да бъде с вас, защото Той е Любов!
  • Поклон пред мъката на една майка, изразена толкова експресивно и точно. За жалост реалността е такава. Време на раздяла. Или, както е заглавието на един нашумял в миналото роман: "Време разделно"! Поздравление, Лидия!
  • Вълнуващ и докосваш стих! Поздравления и от мен, Лидия!
  • Храната за сърцето е любовта. А майчината е най-силната. Поздравления за силно въздействащия стих, Лиде!
  • Развълнува ме...
  • Тъжно но такава е действителността.Дали ще се промени?
    Поздравление!
  • 💐
  • Майчината любов е безгранична. И топлите сълзи са малка утеха в носталгията на спомена...
    Стихотворението е пропито със загриженост, чедото да не забравя родната реч!
    Наистина силни послания от личен и обществен характер!
    Поздравления, Лидия!
  • Много силно...
  • Тъжни, но силни слова...
Предложения
: ??:??