Гладувам за теб
Тъй далече си от мен сега
и нощите ми стават нереалност.
Душата ми- опушена луна,
а ежедневието ми е прощално!
Защо отиде в чуждата страна?
Аз станах птица без криле във полет,
и погледът ми среща все тъма,
живот- неразцъфтяна пролет.
И нека майчината ми сълза
те пази, закриля и топли.
Станах цигулка в нощта,
скрибуцаща песен, пропита със вопли!
Живееш, битуваш в английска земя.
Защо ли там се чувстваш щастлива?
Но, дъще, в сърцето закътай заръка една:
А, Б, В-то пази, защото английската реч
словото българско бавно изтрива.
И какво остана от мен- лист бяла хартия,
върху който не мога да пиша.
А тъгата по теб плевел пося,
който ме дращи и ми пречи да дишам!
© Лидия Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжно!
-
За съжаление реалността е такава, Иринче!
-
Съчувствам ти,Лидия,прогониха децата ни и остава само утехата,че има технологически средства за комуникация!Ако може да се нарече това утеха....Някои отиват чрез брак и пак се мъчим с "утехата",че е за добро....Аз лично съм го преживяла със сестра ми,не в днешно време,живя дълго в най-красивия град на света-Париж,не забрави езика ни до последно и скоро се пресели в по-хубавия свят,без да се сбогуваме....А майка ми преживяваше това,което ти описваш...Много ме докосна стиха ти....
-
Родолюбиво, Lidiya!
-
Поздравления и от мен! Много силно ме докосна и се натъжих за майка ми, която също страда по този начин. Много мили думи събрани в тези редове! Прекрасно е!
-
Благодаря за топлите думи, Дани!
-
Изключително смислено гражданско послание, за съжаление в една нелепа, човешка раздяла!
Кърмата с майчин език е богатство за цял живот!
Поздрави и Бог да е с нас в странстванията ни! -
Благодаря ви, че сте съпричастни с болката ми! Харесвам ви, защото ставате част от чуждото човешко страдание! Благодарна съм на обстоятелствата, че ви открих! Бог да бъде с вас, защото Той е Любов!
-
Поклон пред мъката на една майка, изразена толкова експресивно и точно. За жалост реалността е такава. Време на раздяла. Или, както е заглавието на един нашумял в миналото роман: "Време разделно"! Поздравление, Лидия!
-
Вълнуващ и докосваш стих! Поздравления и от мен, Лидия!
-
Храната за сърцето е любовта. А майчината е най-силната. Поздравления за силно въздействащия стих, Лиде!
-
Развълнува ме...
-
Тъжно но такава е действителността.Дали ще се промени?
Поздравление! -
💐
-
Майчината любов е безгранична. И топлите сълзи са малка утеха в носталгията на спомена...
Стихотворението е пропито със загриженост, чедото да не забравя родната реч!
Наистина силни послания от личен и обществен характер!
Поздравления, Лидия! -
Много силно...
-
Тъжни, но силни слова...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
