ГЛАГОЛИ

... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –

вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,

студ в светулкови коруби, студ в човешките души,

из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши,

листопадът тръска дрипи – мръзнат голите брези,

ни да викнеш "Ой-ла-рипи!", ни да плачеш със сълзи,

зима – черна оплаквачка, с чер чембер деня покри,

пряспа тежък сняг ще смачка пътищата ми в зори,

тръгвай си оттук, човече! – и недей мисли за мен! –

щом си тръгнал надалече, все ще стигнеш някой ден.