30 oct 2023, 8:24

Глаголи

  Poesía
370 2 1

ГЛАГОЛИ

 

... вятър стене, грачи гарван, сурна се по гръб мъгла –

вълна с денкове стоварва – да ги чепка! – е дошла,

студ в светулкови коруби, студ в човешките души,

из тревите – проснат губер, зайчето преде с уши,

листопадът тръска дрипи – мръзнат голите брези,

 

ни да викнеш "Ой-ла-рипи!", ни да плачеш със сълзи,

зима – черна оплаквачка, с чер чембер деня покри,

пряспа тежък сняг ще смачка пътищата ми в зори,

тръгвай си оттук, човече! – и недей мисли за мен! –

щом си тръгнал надалече, все ще стигнеш някой ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...