agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 617
24.10.2009 г., 20:31 ч.

Гласове 

  Поезия
410 0 5

 

 

 

Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...


Едва поемам въздух днес от злоба
към тези мръсни, глупави игри,
отровена, сама – вампирска коба
ме дебне сляпо в нощите добри...


Не виждам изход, пропадам във нищо,
обагрено от черни суети,
и тъй студено е в това огнище,
със зейнали, към ада, две врати...

...
От някъде ме викат гласовете
на хората - от техните затвори...
избягали... поели световете, 
на друга обич и светли простори...

    

(24.10.2009 г.)


© Агапея Полис Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??