Гласове
Разпъната от нежностите грозни
на своите – завита в тегоба,
задавена в лъжите им помпозни,
„умирам” пак в поредната борба...
Едва поемам въздух днес от злоба
към тези мръсни, глупави игри,
отровена, сама – вампирска коба
ме дебне сляпо в нощите добри...
Не виждам изход, пропадам във нищо,
обагрено от черни суети,
и тъй студено е в това огнище,
със зейнали, към ада, две врати...
...
От някъде ме викат гласовете
на хората - от техните затвори...
избягали... поели световете,
на друга обич и светли простори...
(24.10.2009 г.)
© Агапея Полис All rights reserved.
