7.12.2008 г., 23:04

Гласът на сърцето

2K 1 21
Ти мълчиш, както много мълчат!
И се смееш подобно на други...
Знаеш думи, които горчат.
(Аз съм слушала толкова груби...)

Имаш тъмна и мека коса.
(Колко пръсти прекарах през чужди!)
Гордо стъпваш, прикрил любовта -
мъжки трикове, доста ненужни!

Не обичаш да мислиш на глас.
(Ех, това ми е ясно до болка!)
Не ревнуваш.Е има си хас!
(Аз ревнувам за двама, за Бога!)

Впечатляваш с красиви черти
(хубавци със лопата да ринеш).
А очите ти... Тези очи!
Там неистини сигурно криеш...

На лице, на характер, на смях -
има хиляди копия твои.
Но във никой, във никой от тях
аз не чух онзи глас да говори!

Онзи глас, който само един
от мъжете в света притежава!
И те прави единствен любим
за сърцето ми! И за душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...