7 дек. 2008 г., 23:04

Гласът на сърцето 

  Поэзия » Любовная
1741 1 21
Ти мълчиш, както много мълчат!
И се смееш подобно на други...
Знаеш думи, които горчат.
(Аз съм слушала толкова груби...)

Имаш тъмна и мека коса.
(Колко пръсти прекарах през чужди!)
Гордо стъпваш, прикрил любовта -
мъжки трикове, доста ненужни!

Не обичаш да мислиш на глас.
(Ех, това ми е ясно до болка!)
Не ревнуваш.Е има си хас!
(Аз ревнувам за двама, за Бога!)

Впечатляваш с красиви черти
(хубавци със лопата да ринеш).
А очите ти... Тези очи!
Там неистини сигурно криеш...

На лице, на характер, на смях -
има хиляди копия твои.
Но във никой, във никой от тях
аз не чух онзи глас да говори!

Онзи глас, който само един
от мъжете в света притежава!
И те прави единствен любим
за сърцето ми! И за душата...

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??