Главански легенди
Преди години, чумата убила
жените и децата от Главан,
а на мъжете дала само сила
да тръгнат, за да скрият своя срам...
Орисала ги: път, земя да дирят,
която омагьосана гори
в сърцата, а в душата си да сбира
имàне, мъка, обич и искри.
Потеглили. След много дълги нощи
видели тъмнината как пламти.
Пожар горял отчаяно и мощно
в безводни и напукани земи.
Макар и уморени и неспали,
пожара потушили със ръце:
земята рили страшно като хали,
а пламъка потъпкали с нозе.
На сутринта, когато след пожара
погледнали горелите нивя,
напомнила им таз картина стара
за миналото... и за ориста...
Очите на мъжете запламтели,
сърцата им се свили в горестта,
а погледите станали зелени.
Сълзите напоили таз земя...
Тогава като в приказките стари,
пристигнали със хляб, с вода, със мед,
очернени от пламъците цели:
деца, жени и старци най-отпред...
Главанците не яли дълго време
тъй вкусен хляб, тъй дъхав мед и плод.
Приседнали, за малко на колене,
приятелски до местния народ...
... и сякаш от недрата на земята
извила глас, изпълнена с тъга,
политнала самотна над полята,
на малка добруджанка песента...
Извил се смерч. И грозно затрещели
град-облаци в безводните поля.
Светкавиците огнено блестели -
потърсили си всички сушина...
... нечакани пристъпили през прага
главанци в добруджански домове
и пак като във приказките стари,
омаял ги уют и цветове...
Разказали им местните старици
как турците във стари времена
имàне от любов и от жълтици
са скрили в добруджанските недра...
Имàнето гори, водата скрива:
безводието тегне над степта...
Безжалостно мъжете то убива,
ако са жалостиви по душа...
И само който истински обикне
безкрайната, напукана земя,
за него като майка ще откликне
ще му дари: хляб, плод, пари, деца.
Зачудили се гордите тракийци.
Усмихнали се. Пламнали искри.
Припомнили си чумата-убийца
и светнали зелените очи ...
Усетили, че тука ще останат:
имàне, мъка, обич и искри...
Намерили с какво да се захванат.
Харесали им местните жени...
Така от шепа хора се създало
огромно село - много яка смес...
Години дълги расло и цъфтяло -
главански добруджанци и до днес...
© Нели Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така интересно си преразказала , че никак не ми беше трудно .....прочетох на един дъх ! Хареса ми !
-
Завладяващо разказано! Пренесох се години назад във времето...
Видях главанци и добруджанци заедно приседнали край огнището, слушайки тъжната песен... -
Хаха!! Чак пък приказки, Вълчо!! Мерси !! Да ти се връща !!
Легендата е стара, но май неразказвана досега..или ако я има е в друг вариант..
Мерси, Сашо!!
Тони, благодаря !!
Дамм.. май наистина с тези хали и чуми е станала като приказка .. -
да пребъдат и в бъдещето!!!!
и нови приказки чудни да твориш!!! -
Красива приказка...
-
Хубаво изпята легенда!
Поздрави Нели! -
Да, Доре .. пътят в тази стара легенда е пътят към хляба.. Доста труден и днес..
И ако чуваме песен, когато вървим...ще бъде по-леко..
Благодаря ти, Калина!!.. -
хлебно и утолително... много!
-
Дългичка е наистина, както сама казваш, но четенето не представлява никакво усилие, а истиско удоволствие. Справила си се чудесно!
Поздравления за което.
ПП Чух песента!!!
... и сякаш от недрата на земята
извила глас, изпълнена с тъга,
политнала самотна над полята,
на малка добруджанка песента... -
Много тъга е събрана в добруджанския фолклор..Полският труд и безводието,ежедневната битка за оцеляване е направила хората много жалостиви...Сякаш огромната степ ги е погълнала , а заедно с това, тяхната радост.. Само тъжни провлачени песни ,с един особен тембър на гласа, все едно спотаената горест не им разрешава дори да запеят .. Такива песни съм слушала, няколко тъжни и красиви легенди, за създаването на селото.. и други разкази и суеверия за скритото имане в дълбините на земята...
Така че БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които уважиха Главанската легенда с прочита, оценките и коментарите..!!!! Искам да ВИ кажа, че дълбоко уважавам и оценявам Вашето присъствие тук, Мария, Валя,Милена ,Юлиана , Анахид, Магдалена !!!!
Поздрави !!) -
!!! Поздрави
-
тъжна и красива поетична легенда...много ми хареса.
-
Хубаво е, наистина малко дългичко, но се чете леко, на някои места дори ме полазиха тръпки, много е образно! Поздравления!
-
Разчуства ме, Нели!Поздравления!
-
Благодаря!!
Дългичка е за четене, така че уважавам усилието ..
Поздрав!! -
Беше удоволствие да спра и да прочета творбата ти в този късен час. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
