21 abr 2009, 0:36

Главански легенди

3.6K 0 16

 

 

Преди години, чумата убила

жените и децата от Главан, 

а на мъжете дала само сила

да тръгнат, за да скрият своя срам...

 

Орисала ги: път, земя да дирят,

която омагьосана гори

в  сърцата, а  в душата си да сбира

имàне,  мъка, обич и искри.

 

Потеглили. След много дълги нощи 

видели  тъмнината как пламти.

Пожар горял отчаяно и мощно

в безводни и напукани земи.

 

Макар и уморени и неспали,

пожара потушили със ръце:

земята рили страшно като хали,

а пламъка потъпкали с нозе.

 

На сутринта, когато след пожара

погледнали горелите нивя,

напомнила им таз картина стара

за миналото... и за ориста...

 

Очите на мъжете запламтели,

сърцата им се свили в горестта,

а погледите станали зелени.

Сълзите напоили таз земя...

 

Тогава като в приказките стари,

пристигнали със хляб, с вода, със мед,

очернени от пламъците  цели:

деца, жени и старци най-отпред...

 

Главанците не яли дълго време

тъй вкусен хляб, тъй дъхав мед и плод.

Приседнали, за малко на колене,

приятелски до местния народ...

 

... и сякаш от недрата на земята 

извила глас, изпълнена с тъга,

политнала самотна над полята,

на малка добруджанка песента...

 

Извил се смерч. И грозно затрещели 

град-облаци в безводните поля.

Светкавиците огнено блестели -

потърсили си всички сушина...

 

... нечакани пристъпили през прага

главанци в добруджански домове

и пак като във приказките стари,

омаял ги  уют и цветове...

 

Разказали им местните старици 

как турците във стари времена

имàне от любов и от жълтици 

са скрили в добруджанските недра...

 

Имàнето гори, водата скрива:

безводието тегне над степта...

Безжалостно мъжете то убива,

ако са жалостиви по душа...

 

И само който истински обикне

безкрайната, напукана земя, 

за него като майка ще откликне

ще му дари: хляб, плод, пари,  деца.

 

Зачудили се гордите  тракийци.

Усмихнали се. Пламнали искри.

Припомнили си чумата-убийца

и светнали зелените очи ...

 

Усетили, че тука ще останат:

имàне, мъка,  обич и искри... 

Намерили с какво да се захванат.

Харесали им местните жени...

 

 Така от шепа хора  се създало

огромно село - много яка смес...

Години дълги расло и цъфтяло -

главански добруджанци и до днес...   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така интересно си преразказала , че никак не ми беше трудно .....прочетох на един дъх ! Хареса ми !
  • Завладяващо разказано! Пренесох се години назад във времето...
    Видях главанци и добруджанци заедно приседнали край огнището, слушайки тъжната песен...
  • Хаха!! Чак пък приказки, Вълчо!! Мерси !! Да ти се връща !!
    Легендата е стара, но май неразказвана досега..или ако я има е в друг вариант..

    Мерси, Сашо!!

    Тони, благодаря !!
    Дамм.. май наистина с тези хали и чуми е станала като приказка ..
  • да пребъдат и в бъдещето!!!!

    и нови приказки чудни да твориш!!!
  • Красива приказка...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....