Главански легенди
Преди години, чумата убила
жените и децата от Главан,
а на мъжете дала само сила
да тръгнат, за да скрият своя срам...
Орисала ги: път, земя да дирят,
която омагьосана гори
в сърцата, а в душата си да сбира
имàне, мъка, обич и искри.
Потеглили. След много дълги нощи
видели тъмнината как пламти.
Пожар горял отчаяно и мощно
в безводни и напукани земи.
Макар и уморени и неспали,
пожара потушили със ръце:
земята рили страшно като хали,
а пламъка потъпкали с нозе.
На сутринта, когато след пожара
погледнали горелите нивя,
напомнила им таз картина стара
за миналото... и за ориста...
Очите на мъжете запламтели,
сърцата им се свили в горестта,
а погледите станали зелени.
Сълзите напоили таз земя...
Тогава като в приказките стари,
пристигнали със хляб, с вода, със мед,
очернени от пламъците цели:
деца, жени и старци най-отпред...
Главанците не яли дълго време
тъй вкусен хляб, тъй дъхав мед и плод.
Приседнали, за малко на колене,
приятелски до местния народ...
... и сякаш от недрата на земята
извила глас, изпълнена с тъга,
политнала самотна над полята,
на малка добруджанка песента...
Извил се смерч. И грозно затрещели
град-облаци в безводните поля.
Светкавиците огнено блестели -
потърсили си всички сушина...
... нечакани пристъпили през прага
главанци в добруджански домове
и пак като във приказките стари,
омаял ги уют и цветове...
Разказали им местните старици
как турците във стари времена
имàне от любов и от жълтици
са скрили в добруджанските недра...
Имàнето гори, водата скрива:
безводието тегне над степта...
Безжалостно мъжете то убива,
ако са жалостиви по душа...
И само който истински обикне
безкрайната, напукана земя,
за него като майка ще откликне
ще му дари: хляб, плод, пари, деца.
Зачудили се гордите тракийци.
Усмихнали се. Пламнали искри.
Припомнили си чумата-убийца
и светнали зелените очи ...
Усетили, че тука ще останат:
имàне, мъка, обич и искри...
Намерили с какво да се захванат.
Харесали им местните жени...
Така от шепа хора се създало
огромно село - много яка смес...
Години дълги расло и цъфтяло -
главански добруджанци и до днес...
© Нели Господинова All rights reserved.
