Станах с главоболие...
Някой беше спал върху очите ми.
И тежките си сънища сънувал там...
И забравил мъките си върху тях...
Върху очите ми.
Станах с главоболие.
Някой беше плакал на възглавницата.
И сълзите му потънали в косите ми...
След това се стекли право на клепачите.
И там застинали. Сами.
Събуждам се ужасно уморена.
Сякаш цяла нощ съм скитала без път
и търсила съм нещо, май изгубено.
Преди.
А след това съм те целунала.
Станах с ясна мисъл за отсъствие.
Няма никой във очите ми.
И възглавницата също – празна.
Няма те.
Превърнала съм се в безсъние.
Денят е главоболие.
Нощта е празна.
И няма никой за обичане.
© Елица Златанова Всички права запазени