Гледачка
Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми,
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала,
колко грешки - простила -
светли късчета минало
със кого съм делила,
колко сълзи - преглътнала,
колко обич - раздала,
бледи спомени в ъглите
на ръката ми бяла
се залутаха бясно
под магичния зов.
Спрях я. Утре е ясно -
утре значи любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
