Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми,
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала,
колко грешки - простила -
светли късчета минало
със кого съм делила,
колко сълзи - преглътнала,
колко обич - раздала,
бледи спомени в ъглите
на ръката ми бяла
се залутаха бясно
под магичния зов.
Спрях я. Утре е ясно -
утре значи любов.
© Христина Мачикян All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
