hristam (Христина Мачикян)
532 928
May 21, 2014, 1:25 PM

Гледачка 

  Poetry
610 0 4

Тя погледна ръката ми

и ми каза от-до,

сякаш чете душата ми,

свита там на кълбо:

Колко срещи съм имала,

колко грешки - простила -

светли късчета минало

със кого съм делила,

колко сълзи - преглътнала,

колко обич - раздала,

бледи спомени в ъглите

на ръката ми бяла

се залутаха бясно

под магичния зов.

Спрях я. Утре е ясно -

утре значи любов.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??