21 may 2014, 13:25

Гледачка 

  Poesía
705 0 4
Тя погледна ръката ми
и ми каза от-до,
сякаш чете душата ми,
свита там на кълбо:
Колко срещи съм имала,
колко грешки - простила -
светли късчета минало
със кого съм делила,
колко сълзи - преглътнала,
колко обич - раздала,
бледи спомени в ъглите
на ръката ми бяла ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??