Гледачка

21 may 2014, 13:25

Poesía

600 0 4

Тя погледна ръката ми

и ми каза от-до,

сякаш чете душата ми,

свита там на кълбо:

Колко срещи съм имала,

колко грешки - простила -

светли късчета минало

със кого съм делила,

колко сълзи - преглътнала,

колко обич - раздала,

бледи спомени в ъглите

на ръката ми бяла

се залутаха бясно

под магичния зов.

Спрях я. Утре е ясно -

утре значи любов.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.