LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
5.04.2010 г., 0:32 ч.

Гледам през бинокъла на мрака 

  Поезия » Друга
449 0 5

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене. Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени, като листите на есен,
даваме живот на всеки стих.

-Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • и на мен последните два реда не ми се връзват.
    другото ми хареса.
  • Лирическата ти героиня допуска съдбовна грешка -
    през бинокъл се гледа НАПРЕД, а не в миналото...
    Но пък така се е получил перфектен стих!
    Поздравления!!!
  • Много е хубаво!Поздрав!
  • Много ми хареса
  • Ей Роси, цяла вечност, не сме се чували! Радвам се, че виждам отново нещо твое, отново хубав стих! Поздрави от мен и честит Великден!
Предложения
: ??:??