Apr 5, 2010, 12:32 AM

Гледам през бинокъла на мрака

Poetry » Other

599 0 5

Будя се от сън и недоспала
връщам се в годините назад.
Колко шансове съм пропиляла,
колко пъти сам подвила крак...
Гледам през бинокъла на мрака,
няма нищо, само силует
сякаш със годините е чакал
мене. Може би. Или пък теб?
Ако туй си ти, то аз къде съм?
Ако туй съм аз, къде си ти?
Разпилени, като листите на есен,
даваме живот на всеки стих.

-Как тъй силуета си съзряла,
а душите наши там не разгадала?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lovewear (Пепър Формаджи)

и на мен последните два реда не ми се връзват.
другото ми хареса.

2010-04-06T23:13:36+03:00
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

Лирическата ти героиня допуска съдбовна грешка -
през бинокъл се гледа НАПРЕД, а не в миналото...
Но пък така се е получил перфектен стих!
Поздравления!!!

2010-04-05T14:39:48+03:00
kotel (Мариана Вълкова)

Много е хубаво!Поздрав!

2010-04-05T07:58:08+03:00
koq_sam (Кати)

Много ми хареса

2010-04-05T01:34:20+03:00
Pepina (Пепа Деличева)

Ей Роси, цяла вечност, не сме се чували! Радвам се, че виждам отново нещо твое, отново хубав стих! Поздрави от мен и честит Великден!

2010-04-05T00:53:30+03:00