13.06.2006 г., 16:31

Гледна точка

833 0 6




За жалост днешната държава

народа изтормозен натъжава

със своите взаимствани решения,

предлагайки безумни развлечения.

В световния безмилостен вертеп

натиква безогледно мен и теб

и затова се чува ропот,

но чудно... не прераства в тропот?!

Държавата, прикрита зад завеса плътна,

по свои спекулации хлътна,

показвайки, че поданикът е глупак,

щом в робство се оставя пак,

но обликът й също лъсна

с това, че хората отблъсна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Джейни!

    Радвам се, че сме в единомислие!
    Поздрав!


  • Към Поли!

    Портрета ти допълвам с нов ескиз-
    как дружно силите намираме
    и вдигаме над всички този приз:
    света към нас ще интегрираме!
    На днешния ужасен глобализъм,
    възраждащ свят изгнил и гнусен,
    отхвърляме познатия трагизъм
    чрез път невинен и изкусен.
    С усмивка искрена и лъчезарна
    изправяш пошлостите до стената,
    душата си раздаваш - благодарна
    чрез поведението достойно - на жената,
    която е готова като Лъв
    да хвърли сетни сили, спотаени
    за онзи пример смел и пръв,
    очакван от душите унизани
    за отхвърляне на дрипи жалки,
    превърнали се в противни
    и с действия, даже малки,
    да утвърждаваме сърца невинни.
    Позицията ни с теб е скромна-
    поехме в направление прагматично,
    но ролята му днеска е огромна,
    когато се разгръща с перо критично.
    Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
    защото правим хората щастливи,
    пред което искрено немея,
    а иначе сме мили, закачливи.
  • Прав си, така е!
  • Бих ти отговорила с един мой стих вместо отзив Валери, дано не възразяваш

    Омръзна ми веч от тез безразличия,
    на вождове нови и стари величия.
    Поклони, как правят пред чужда история,
    а, произхода свой, не знаят на теория.

    Додея ми вече, да гледам презрително,
    как, думи с дела, се сменят унизително.
    Как, клетници жалки и мърлячи бездушни
    продават земята ни, за кули въздушни.

    Пищи веч душата ми, до кости одрана,
    насилена, смачкана от вашта измяна,
    човеко-продажници, за алчност родени -
    народа превърнахте в крепостни селяни.

    Но, щом ме опряхте унизен до стената,
    макар и бос останал, но с дързост в душата,
    кутрето вътре в мене - във Лъв ще превърна
    и гнусният ви свят, на опък ще обърна!!!

    Дано всички бъдем щастливи в България, защото тя е нашата Родина и аз лично винаги ще се гордея с това, че съм българка и ще ме боли за всичко, което става тук!
    Поздрав!
  • Към Екатерина!

    Да си дойдем на думата, тогава! Този текст е продължение на "Житейска клоунада" и, в частност, го пуснах за доизясняване на въпросите, които повдигнах там към теб.
    Поздрав!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...