Jun 13, 2006, 4:31 PM

Гледна точка

  Poetry
832 0 6




За жалост днешната държава

народа изтормозен натъжава

със своите взаимствани решения,

предлагайки безумни развлечения.

В световния безмилостен вертеп

натиква безогледно мен и теб

и затова се чува ропот,

но чудно... не прераства в тропот?!

Държавата, прикрита зад завеса плътна,

по свои спекулации хлътна,

показвайки, че поданикът е глупак,

щом в робство се оставя пак,

но обликът й също лъсна

с това, че хората отблъсна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Джейни!

    Радвам се, че сме в единомислие!
    Поздрав!


  • Към Поли!

    Портрета ти допълвам с нов ескиз-
    как дружно силите намираме
    и вдигаме над всички този приз:
    света към нас ще интегрираме!
    На днешния ужасен глобализъм,
    възраждащ свят изгнил и гнусен,
    отхвърляме познатия трагизъм
    чрез път невинен и изкусен.
    С усмивка искрена и лъчезарна
    изправяш пошлостите до стената,
    душата си раздаваш - благодарна
    чрез поведението достойно - на жената,
    която е готова като Лъв
    да хвърли сетни сили, спотаени
    за онзи пример смел и пръв,
    очакван от душите унизани
    за отхвърляне на дрипи жалки,
    превърнали се в противни
    и с действия, даже малки,
    да утвърждаваме сърца невинни.
    Позицията ни с теб е скромна-
    поехме в направление прагматично,
    но ролята му днеска е огромна,
    когато се разгръща с перо критично.
    Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
    защото правим хората щастливи,
    пред което искрено немея,
    а иначе сме мили, закачливи.
  • Прав си, така е!
  • Бих ти отговорила с един мой стих вместо отзив Валери, дано не възразяваш

    Омръзна ми веч от тез безразличия,
    на вождове нови и стари величия.
    Поклони, как правят пред чужда история,
    а, произхода свой, не знаят на теория.

    Додея ми вече, да гледам презрително,
    как, думи с дела, се сменят унизително.
    Как, клетници жалки и мърлячи бездушни
    продават земята ни, за кули въздушни.

    Пищи веч душата ми, до кости одрана,
    насилена, смачкана от вашта измяна,
    човеко-продажници, за алчност родени -
    народа превърнахте в крепостни селяни.

    Но, щом ме опряхте унизен до стената,
    макар и бос останал, но с дързост в душата,
    кутрето вътре в мене - във Лъв ще превърна
    и гнусният ви свят, на опък ще обърна!!!

    Дано всички бъдем щастливи в България, защото тя е нашата Родина и аз лично винаги ще се гордея с това, че съм българка и ще ме боли за всичко, което става тук!
    Поздрав!
  • Към Екатерина!

    Да си дойдем на думата, тогава! Този текст е продължение на "Житейска клоунада" и, в частност, го пуснах за доизясняване на въпросите, които повдигнах там към теб.
    Поздрав!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...