Гледна точка

Поэзия

836 0 6

За жалост днешната държава

народа изтормозен натъжава

със своите взаимствани решения,

предлагайки безумни развлечения.

В световния безмилостен вертеп

натиква безогледно мен и теб

и затова се чува ропот,

но чудно... не прераства в тропот?!

Държавата, прикрита зад завеса плътна,

по свои спекулации хлътна,

показвайки, че поданикът е глупак,

щом в робство се оставя пак,

но обликът й също лъсна

с това, че хората отблъсна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

Здравей, Джейни!

Радвам се, че сме в единомислие!
Поздрав!

2006-06-13T20:12:17+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Към Поли!

Портрета ти допълвам с нов ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
На днешния ужасен глобализъм,
възраждащ свят изгнил и гнусен,
отхвърляме познатия трагизъм
чрез път невинен и изкусен.
С усмивка искрена и лъчезарна
изправяш пошлостите до стената,
душата си раздаваш - благодарна
чрез поведението достойно - на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сетни сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от душите унизани
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да утвърждаваме сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
поехме в направление прагматично,
но ролята му днеска е огромна,
когато се разгръща с перо критично.
Затуй с Лъки и с тебе се гордея,
защото правим хората щастливи,
пред което искрено немея,
а иначе сме мили, закачливи.

2006-06-13T19:13:12+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Прав си, така е!

2006-06-13T19:03:18+03:00
liastovicata (Поли)

Бих ти отговорила с един мой стих вместо отзив Валери, дано не възразяваш

Омръзна ми веч от тез безразличия,
на вождове нови и стари величия.
Поклони, как правят пред чужда история,
а, произхода свой, не знаят на теория.

Додея ми вече, да гледам презрително,
как, думи с дела, се сменят унизително.
Как, клетници жалки и мърлячи бездушни
продават земята ни, за кули въздушни.

Пищи веч душата ми, до кости одрана,
насилена, смачкана от вашта измяна,
човеко-продажници, за алчност родени -
народа превърнахте в крепостни селяни.

Но, щом ме опряхте унизен до стената,
макар и бос останал, но с дързост в душата,
кутрето вътре в мене - във Лъв ще превърна
и гнусният ви свят, на опък ще обърна!!!

Дано всички бъдем щастливи в България, защото тя е нашата Родина и аз лично винаги ще се гордея с това, че съм българка и ще ме боли за всичко, което става тук!
Поздрав!

2006-06-13T18:05:24+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Към Екатерина!

Да си дойдем на думата, тогава! Този текст е продължение на "Житейска клоунада" и, в частност, го пуснах за доизясняване на въпросите, които повдигнах там към теб.
Поздрав!

2006-06-13T17:54:03+03:00