19.04.2008 г., 10:00

Глухарче

2.6K 0 8
 

Глухарче,

ти си мъничко, жълто,

като минзухарче!

Твоята главичка

е като жълта паричка.

Многобройни сте вие,

а радостта ни от вас

в цвета ви се крие.

Вие сте цветя малки,

непретенциозни,

нито пък сте грациозни.

Вие растете само в полето,

за венци ви берем

и ни играе сърцето.

Глухарче, семената ти са

като парашутисти -миньони,

накуп събрани в прозрачни сфери,

като балони,

но от най-нежния повей

илюзията се прекратява,

защото "балонът" се разпилява.

А напролет, от всяко разпиляно

и поникнало семе,

ново глухарче ний ще береме!

Глухарчета, обичаме ви ние,

защото сякаш слънцето у вас се крие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, с много позитивно настроение Браво!
  • Жълто и пролетно, като глухарче! Слънчево ми стана, Ани!
  • Весело, усмихнато стихче за глухарчето. Нищо, че е мъничко и диво. То носи слънцето в себе си. И е красиво, и го обичаме. ..
    Можем да открием и подтекст в този стих.
    Пролетни поздрави за теб, Анна!
  • Пролет цъфти в стиха ти и ме опива!Браво!Прекрасно е!
  • Ехаа, браво!
    Много насроение ми донесоха тези глухарчета!
    Душата ми запя!
    Благодаря ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...