Глупачка

Потдаваш се на чувства, така ли?

Искаш да си добра с всички, така ли?

И какво постигна, видя ли?

Нищо!

Светът си е същия отблъскващ и зъл,

опожарен от злото на хората, превръщаш се в пепел.

Казваш, че да си добра няма да се откажеш!

И с това какво искаш да покажеш?

И какво, ще те тъпкат докрай?

Това ли е представата ти за рай?

Както безумник раздаваш се безкрай,

но ще погубиш себе си, знай!

Ала, едно ще ти кажа, едно помни!

И теб ще погълнат черните дни.

Ще викаш за помощ, не ще долети.

Ще търсиш приятел, няма да дойде.

Като глупачка раздаде доброто в тебе

и накрая всичко изчезна за нула време.

Глупачке, прощавай. Хайде, давай!

Като дете доброта и любов раздавай.

И накрая какво ще получиш?

Обиди, нападки... И ще продължиш?

Едва ли!?

Ще паднеш в ръцете на злото,

от което опитваш се друг да спасиш,

но отдавна по неговия път вървиш.

Мислиш, че си силна! Дали?

Ще победят и теб хорските злини.

Раздаваш добро в замяна не искаш

сам сама себе си подтискаш.

Глупачка си ти, а не страхливка,

на кого ли е нужна твойта усмивка?

Хм... На хора изпадали в беда, казваш ти!

Колко наивна си, а теб кой ще спаси?

Приятел, казваш!

Глупачка! Ти нямаш такива,

в теб сърцето ти се погубва.

Отново се заблуждаваш,

не виждаш ли от кога страдаш?

,,Не е така!"... Отричаш!

Ала сам сама себе си обричаш.

Заради колко хора се погуби?

Как се уби!

И още мислиш, че си е струвало, нали?

Глупачка! Спаси се!

От другите отречи се!

Не искаш, за тях живееш

дори през сълзи се смееш.

Разбрах те, за теб си струва.

Не искаш ти да станеш друга.

Но помни ти мойта дума.