Jul 28, 2013, 4:19 PM

Глупачка

  Poetry » Other
1.6K 2 2

Потдаваш се на чувства, така ли?

Искаш да си добра с всички, така ли?

И какво постигна, видя ли?

Нищо!

Светът си е същия отблъскващ и зъл,

опожарен от злото на хората, превръщаш се в пепел.

Казваш, че да си добра няма да се откажеш!

И с това какво искаш да покажеш?

И какво, ще те тъпкат докрай?

Това ли е представата ти за рай?

Както безумник раздаваш се безкрай,

но ще погубиш себе си, знай!

Ала, едно ще ти кажа, едно помни!

И теб ще погълнат черните дни.

Ще викаш за помощ, не ще долети.

Ще търсиш приятел, няма да дойде.

Като глупачка раздаде доброто в тебе

и накрая всичко изчезна за нула време.

 

Глупачке, прощавай. Хайде, давай!

Като дете доброта и любов раздавай.

И накрая какво ще получиш?

Обиди, нападки... И ще продължиш?

Едва ли!?

Ще паднеш в ръцете на злото,

от което опитваш се друг да спасиш,

но отдавна по неговия път вървиш.

Мислиш, че си силна! Дали?

Ще победят и теб хорските злини.

Раздаваш добро в замяна не искаш

сам сама себе си подтискаш.

Глупачка си ти, а не страхливка,

на кого ли е нужна твойта усмивка?

Хм... На хора изпадали в беда, казваш ти!

Колко наивна си, а теб кой ще спаси?

Приятел, казваш!

Глупачка! Ти нямаш такива,

в теб сърцето ти се погубва.

Отново се заблуждаваш,

не виждаш ли от кога страдаш?

,,Не е така!"... Отричаш!

Ала сам сама себе си обричаш.

Заради колко хора се погуби?

Как се уби!

И още мислиш, че си е струвало, нали?

Глупачка! Спаси се!

От другите отречи се!

Не искаш, за тях живееш

дори през сълзи се смееш.

Разбрах те, за теб си струва.

Не искаш ти да станеш друга.

Но помни ти мойта дума. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря.
  • Ани, много ми хареса произведението ти! Мисля, че малко или много е актуално за всички хора! Но въпреки злото и обидите, мисля че когато си добър първо със себе си и тогава с всички останали нещата ще се наредят! Поздрави!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...