Глупаците не се броят на пръсти.
Това го виждам всеки ден.
Чувам мислите чевръсти
да сплитат възли, но във плен.
Един разправя, как умеел още
да разполага с не една жена.
Друга винаги сред гости
омайвала с изящество ноща.
Глупаци всякакви, различни
край мен се носят - божи дар.
Оглеждам ги, на вид така прилични.
С глупост се е славил даже цар.
Но трябва най-накрая, само,
да поразгледам собствения лик,
че глупостта е кацала на рамо
на не един със маска на умник.
Марин Лазаров
© Марин Лазаров Всички права запазени