15 ago 2005, 21:56

ГЛУПАЦИТЕ НЕ СЕ БРОЯТ НА ПРЪСТИ

  Poesía
1.3K 0 1

Глупаците не се броят на пръсти.
Това го виждам всеки ден.
Чувам мислите чевръсти
да сплитат възли, но във плен.

Един разправя, как умеел още
да разполага с не една жена.
Друга винаги сред гости
омайвала с изящество ноща.

Глупаци всякакви, различни
край мен се носят - божи дар.
Оглеждам ги, на вид така прилични.
С глупост се е славил даже цар.

Но трябва най-накрая, само,
да поразгледам собствения лик,
че глупостта е кацала на рамо
на не един със маска на умник.

Марин Лазаров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...