Чесовник някъде тихо тик-така,
времето бързо продължава да лети.
Наближава вече краят на играта,
разплетена мрежа от коварни лъжи.
Истина, пречупена от криво огледало,
кубчето рубик не се подреди.
Вече с теб не сме едно цяло,
не вярвам на думите както преди.
Прекалено наивен - такъв съм роден,
леко глупав или просто заблуден.
Лудо влюбен в плод забранен.
Eстествено, че накрая ще бъда ранен.
© Борислав Попов Всички права запазени